Колкото и да е тъжно, случва се да погребваме роднини и приятели, да ги поменаваме, да посещаваме гробовете им - и в тази печална сфера често се объркваме, правим грешки, които са пагубни и за нашата собствена съдба, и за посмъртната съдба на покойника. Не ни се иска да мислим за смъртта, затова се оказваме неподготвени за съпровождащите я ритуали...
Колкото и да ви е тежко, никога не казвайте пред гроба "Вземи ме със себе си", "Искам да дойда с тебе" и т. н., защото това действително може да стане - и ужасът е, че ще се случи по-скоро не физически, а душевно. С други думи, ще останете живи, но ще изгубите разума си, заседнали между небето и земята. Ако в отчаянието си някой или вие самите сте казали нещо такова, трябва три пъти да кажете "Отче наш", а след това "Богородице Дево, радвай се".
По-добре е да не давате дрехите, в които е починал човекът, нито на свои, нито на чужди - изгорете ги. Ако финансови обстоятелства не ви позволяват такова разточителство, след като ги изперете и почистите, не ги употребявайте в течение на 40 дни.
Починалият трябва да бъде облечен изцяло в нови дрехи. Ако това отново не е по силите ви, трябва да се погрижите вещите да са чисти и да са принадлежали само на него. Ако човек още приживе е пожелал да бъде погребан с точно определени дрехи, трябва да изпълните желанието му. Има обаче едно изключение: не бива да обличате покойник в червено, защото ще го последва кръвен роднина.
Саванът трябва да е обезателно бял. От деня на смъртта в продължение на четиридесет дни в дома трябва да има чаша с вода, покрита с парче хляб, и чинийка с жито. Водата в чашата се смята за мъртва. Трябва строго да следите нито капка от нея да не бъде взета: може да се използва за лоши дела.
Кръвни роднини не бива да мият пода в дома, където е лежал покойник. Не трябва и да вървят пред ковчега и да носят венци. Всички живи цветя от ковчега и иконата се вземат след погребението: цветята се оставят на гробището, а иконата се отнеся в дома. Не бива в никакъв случай иконата да бъде погребана. Ако все пак това се случи, в дома трябва да се донесат три нови различни икони.
Ако почине единият от съпрузи, които са венчани, останалият жив си запазва халката му. А след смъртта и на втория двата пръстена се поставят в гроба, за да може в Царството небесно той да срещне своя партньор и да му каже: "Донесох пръстените, с които ни венча Господ Бог".
Ако човек умре на Великден, в лявата му ръка трябва да се сложи великденско яйце.
Има обичай в гроба да се хвърлят пари -откуп за покойника. Това не е необходимо, освен ако не сте убедени езичници.
Помените се правят след връщането от гробището, на третия, деветия, четиридесетия ден и след година. Така се почита любовта и споменът за близкия човек, пренесъл се в отвъдното. Ако денят на помена е постен, постна трябва да бъде и трапезата. Недопустимо е да се сервира алкохол, за да не се прекрачи границата между помена и празненството. А и до четиридесетия ден душата на покойния се намира в нашия свят и е неблагопристойно да гледа подобни сцени.
Често усещаме известна вина пред починали роднини или познати. Ако това чувство по някакви причини стане мъчително, отнесете великденско яйце на гроба на този, когото смятате, че сте обидили. Великден е най-радостният празник и в този ден никой - жив или мъртъв - няма да посмее да каже "не" на молбата за прошка. Коленичете пред гроба, поклонете се на починалия с боядисаното и осветено яйце в ръце и кажете: "Христос возкресе! Прости ми, в името на Христа!".
Известни са много случаи, когато човек отива на гробището да навести своите починали в добро здраве, а се връща от там болен. Вашите близки нямат нищо общо с това. Просто гробището е особена територия - из него бродят озлобени души и черни магове. Затова, преди да излезете от дома, завържете по средата на носна кърпичка възел, след това се измийте и се изтрийте с единия край на кърпичката. Когато се върнете от гробището, развържете възела - това ще ви предпази от беди. За да не пакостят- крадци и вандали на гроба на близкия човек, оставяйки цветята, кажете: "Ти, небе, виждаш, а ти, земя, чуваш как този починал (името му) не става, чуждото не взема. Така и никой да не вземе и да не нанесе вреда на този гроб. В името на Отца и Сина и Светия дух. Амин!".
Случва се роднините да не могат да намерят подходяща снимка за паметника и използват групова. Когато от такава фотография се преснеме изображение на керамична, на нея понякога остава част от тялото на човек, който все още е жив. И по волята на случая част от неговото изображение се оказва на гробището. Мнозина след това се разболяват, дори умират...
Ако се е случило това, заличете с боя изображението на снимката редом с покойника, като произнесете псалм 67 "Да възкръсне Бог". След това поръчайте в църква "за упокой" за покойника, а за вас "за здраве" и така седем седмици поред; подайте милостиня в три църкви и в течение на една година спазвайте всички постове.
Понякога някой от близките тъгува по покойника така силно, че буквално изпада в маниакално състояние. В този случай трябва три дни поред на всяко хранене да се произнася: "Господи, благослови! На златна планина стои Божията майка до главата на раба (името на тъгуващия), Николай Угодник до краката му, светите ангели отстрани. Спасяват раба Божи (името) от мъката по неживия. Иди си, мъко, не разкъсвай сърцето. В името на Отца и Сина и Светия дух. Амин!".
Заглавие: ПЕЧАЛНИЯТ ОБРЯД НА СМЪРТТА 