Последната болест, смъртта... и идва друг етап в живота на човека. Какво се случва след това обаче. Малко хора знаят, още по-малко вярват, че има задгробен живот. Още повече че никой не се е върнал от отвъдното, за да ни разкаже какво има там - зад онази пределна черта. В няколко последователни броя ще представим тезата на известния писател и публицист Пьотър Калиновски за това какво се случва след смъртта на всеки от нас.
Днес толкова много се говори и пише за хората, които изпадат в кома, отиват в отвъдното и се връщат след това. Всеки от тези хора разказва своята версия. Едни вярват, други - не. Но всичко това се описва във вестниците, разказва се в популярните лекции. За какво говорят и на какво учат всички тези средства за промиване на мозъците? Какво е раят? Много лъжи, много покани за наслаждения, за всякакъв вид удоволствия и най-вече такова количество от все нови и нови мнения и "открития", че не остава никаква възможност човек да помисли и да се ориентира във всичко това. Словото се изопачава и му се придава друг смисъл, нерядко противоположен на истинския. Всичко това доведе до факта, че хората привикнаха да не вярват на нищо, освен на това, което могат да проверят със своите пет органа на възприятието. Все по-малко хора вярват в "приказките" за безсмъртието на душата и в живота на душата след смъртта на тялото. Съвременният "масов" човек вярва само на осезаемата реалност, само на фактите. Той вярва на науката или по-точно на това, което смята за наука. Той не вярва в нищо нематериално и изискванията на религията за него са незадължителни и безсмислени. За него светът е материята и при това - неодухотворената материя. Сбъдва се това, което предсказва апостол Павел: "Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха" (2 Тим. 4:3). Човечеството се движи надолу към лош край. Може да се каже, че ако не се случи чудо и не се появи нещо ново и неопровержимо, което да застави хората да преразгледат своето материалистично разбиране за света, то и християнството, и произлизащият от него християнски начин на живот скоро ще изчезнат за-винаги от лицето на земята. И ето неочаквано това чудо се случи, макар че мнозина още не го забелязват. Новото, влязло в света, неизбежно ще засегне всекиго от нас. То е по-важно от всичко друго в нашия живот. Медицинската наука нагледно ни показа, че след смъртта на тялото нашата личност, нашето "Аз" не умира, а продължава съществуването си, макар и в съвършено нови условия. Това съществуване няма да бъде пасивно, личността ще се развива или поне ще се изменя подобно на начина, по който се е изменяла във времето на земния си живот. Християнството винаги е учило на това, но мнозина, възпитани от детство с материалистичните теории, не са привикнали да отдават голямо значение на религията. не били плод на фантазия, а неоспорими факти, добити от науката. В християнското учение може да се вярва или да не се вярва, християнският начин на живот може да се приеме, но може и да се отхвърли и да се живее така, както е по-удобно. С фактите не може да се постъпва така. Те могат да бъдат пренебрегвани, но остават и след известно време новото знание става неизбежно достояние за всички. Това ще промени ли нещо? Всяко голямо откритие променя с нещо живота на хората. Използването на силата на парата, електричеството, атомната енергия направиха живота по-удобен и комфортен. Това са значими открития в материалната сфера, а сега е направено ново и голямо откритие в сферата на духовния живот. Това се случи във време, когато всичко духовно беше унижено, осмяно и почти забравено, а неверието стана нещо обичайно и привично. Но ето, става очевидно, че смъртта не е край за съществуването на личността. Моят живот на земя- та - това е само част от целия мой живот, само начало на развитието на моите качества и на мен самия. За широките маси съвременни хора тези открития са толкова неочаквани и огромни, че за разбиране и усвояване на тяхното значение е необходимо време. Вероятно трябва да се сменят две или три поколения. Но новото знание вече е при нас и то обезателно ще обхване целия свят. Мъртвият материализъм ще бъде сменен с друго, по-пълно и светло разбиране за света и съдбата на всеки човек. Щом като смъртта не е край, то смисълът на живота на земята ще се възприема от мен по-различно, независимо от моята воля, дори ако се старая да не мисля за това. Начинът на живот на нашата планета ще започне да се променя. Хората ще станат по-отговорни, ще се отнасят с по-голямо внимание към самите себе си и към другите и това ще направи съществуването ни тук по-чисто и по-хубаво. Личността, нашето "аз" продължава да живее и след смъртта на тялото. Разбирането на тази изначална истина влиза в света и колкото по-скоро стане достояние на всички хора, толкова по-добре ще бъде за нас и нашите деца и внуци.
Няма смърт. След смъртта на тялото личността продължава да живее.
Заглавие: КАКЪВ Е ЖИВОТЪТ СЛЕД СМЪРТТА 