История - Протос

-Зел’Нага и Първородните-

Въпреки че са останали само фрагменти от историята, древни Протоски текстове разказват за високо развита раса, която владеела хиляди светове в галактиката, десетки милиони години в миналото. Тази енигматична раса, наричана най-често "Зел’Нага" (Xel' Naga – изненадващо и за мен, но в играта името наистина звучи така) или "Странниците отдалеч", била отговорна за развитието на хиляди нови разумни видове в световете, които контролирала. Според Протосите, Зел’Нага били миролюбива и благосклонна към останалите раса, която била изцяло погълната от желанието да изучава и подпомага разумната еволюция във вселената. За произхода им не се знае нищо, освен че не били родом от галактиката, над която господствали. Вманиачени в създаването на съвършената форма на живот, Зел’Нага имали за цел създаването на същество, което да притежава aбсолютна "чистота на формата". В продължение на хиляди години те деликатно манипулирали еволюционните процеси сред доминираните от тях раси. Въпреки че експериментите им дали някои много интересни резултати, новите раси никога не отговаряли на огромните изисквания на създателите си. Накрая, отчаяни от непрекъснатите си еуспехи, Зел’Нага се съсредоточили върху най-обещаващия от експерименталните си светове. Айър – голям, покрит с джунгли свят на ръба на галактиката, бил дом на раса от изключително развити същества. Те били невероятно адаптивни към често свирепите условия за живот и променливия климат, а силата и скоростта им била недостижима от другите, познати на Зел’Нага видове. Тази раса дори била създала първично племенно общество, основано на базата на груповия лов и правото на най-силния. Но това, което ги отличавало най-много от другите, бил фактът, че комуникирали посредством сложна система от инстинктивна телепатия, която им позволявала да координират действията си с изненадваща ефективност. Зел’Нага били изключително доволни от последния си експеримент и решили, че той е първият им успех да изведат форма на живот отвъд ограниченията на нормалната еволюция. За да отбележат възкачването й в галактическата структура, те дали на новата раса името "Протос" или "Първородните". Първите Протоси живeели уединено и в хармония със себе си в продължение на стотици поколения, неподозирайки за присъствието на наблюдаващите ги отдалеч техни създатели. Но въпреки неоспоримия успех на Протосите, Зел’Нага продължавали да са недоволни от бавното им развитие и искали да ускорят еволюцията им още повече. Те прекарали още цяло хилядолетие в неуловима манипулация на пътя на творението си, докарвайки децата си до състояние на пълна изчистеност на сетивата и психическа чувствителност. Първородните се превърнали във високо интелектуално и психически развита раса и достигали невероятни успехи не само в общия си културен напредък, но и в личностен план. Възхитени от успеха си, Зел’Нага решили да се разкрият пред Протосите, неподозирайки за хаоса, който ще причинят.


-Отпътуването и Хилядолетната Борбa-

Протоската цивилизация се разпростряла из целия Айър само за няколко хиляди години и племената на воините били обединени от централизирана власт. В опит да изучат докъде била стигнала еволюцията им, Зел’Нага слезли от небесата и се интегрирали в Протоското общество. Това сякаш обединило Протосите още повече и те попивали проникновенията и истините, които създателите им носели. Зел’Нага били очаровани от стремежа на децата си да разкрият тайните на вселената около тях. Протосите били обхванати от страстно желание за познание и това довело до усъвършенстването на невероятно развита наука и метафизични изследвания. С нарастването на интелигентността им и разбирането им за света около тях, те станали изключително горди и виждали повече полза в личното усъвършенстване, отколкото в общото развитие. По-големите племена започнали да се изолират едно от друго, всяко търсейки своята специфична роля не само в обществото, но и в реда на вселената. Зел’Нага били обхванати от чувство за безизходица, наблюдавайки как децата им се делят. Започнали да се страхуват дали не били стигнали прекалено далеч в манипулирането на творението си, замърсявайки по този начин чистотата на формата му. Много от тях започнали да смятат, че с изместването на комуналната връзка от личния интерес, Протосите са загубили най-значимите си качества. Междувременно племената започнали да възраждат древните си традиции, с което се разделили още повече едно от друго. А на мястото на възхищението и доверието към създателите им, започнали да се появяват подозрения за мотивите на Зел’Нага и причините за намесата им в делата на Протосите. С течение на времето, Първородните започнали да се притесняват от създателите си и сред племената се появили слухове за предателство. В желанието си да се отделят съвсем едно от друго, племената започнали да губят връзката си с първичната телепатична мрежа на расата си. С разкъсването на емпатичната връзка били разкъсани и последните остатъци от единство в расата им. Прекъсването на психическата връзка било и сигнал за Зел’Нага, че Протосите са загубили най-важния елемент от величието си. Вярвайки, че са направили ужасна грешка, насилвайки еволюцията на проваленото си творение, те се подготвили да напуснат Айър завинаги. Подозрителните Протоси, научавайки за заминаването на създателите си, реагирали със свирепа атака над Световните кораби на древната раса. Стотици Зел’Нага били избити от жестоките си творения, които само няколкостотин години по-рано ги боготворяли. Те отблъснали безсмислената атака и с тъга в сърцата напуснали Айър завинаги, подкарвайки огромните си кораби в черната бездна на космоса. В отчаянието си от Отпътуването, племаната на Протосите се обърнали едно срещо друго. Това, което последвало, е записано като най-кървавата и най-жестока гражданска война в историята на галактиката: Хилядолетната Борба. Колосалните битки, които се водили през това време, погубили живота на безброй поколения Протоси, всички те самонаказващи се заради ужасяващото си Изоставяне. Въпреки че почти никакъв документ не е останал от този "изгубен период" от протоската история, съвсем ясно е, че Първородните деградирали до легион от фанатични убийци. Подтиквани от векове безсмислена омраза към братята си, цели поколения живеели и умирали без изобщо да разберат за психическата връзка, която някога расата им споделяла. Легендите гласят, че дори самите континенти на Айър пострадали от войните на полуделите племена. Изглеждало, че някога славната и велика култура на Протосите ще бъде пометена от тоталното унищожение на расата им.

-Кала: пътеката на възнесението-

Въпреки че причините за края на Хилядолетната Борба са много, една несъмнено изпъква на преден план, едно откритие, довело до започването на Втората епоха на цивилизацията. Докато жестоките битки продължавали да взимат живота на поредното поколение Протоси, един ексцентричен мистик изведнъж получил изненадващо откровение. Неговото истинско име е изгубено за поколенията, но историците го наричат Кас или "Този, който носи ред". Кас, който изучавал древните и забранени технологии на Зел’Нага, открил странни монолити, наречени Кейдарински кристали. Кристалите, които древната раса била изоставила на Айър, били жизненоважни за прото-генетичните й експерименти. Успявайки да прелее енергията на кристалите през себе си, Кас успял да проникне в отдавна затворената психическа мрежа на расата си. За пръв път от хиляда години, първичната връзка между всички Протоси била възродена. Съзнанието му се наводнило от спомените и чувствата на всеки член на расата му и Кас разбрал, че братята му не били унищожили връзката, а просто били забравили как да се настройват на нейната вълна. Ужасен от страшните емоции, които движели расата му в продължение на безброй векове, той започнал да търси начин да излекува болката на народа си. Събирайки много млади Протоси край себе си, той научил новото поколение воини как да влизат в психическа връзка помежду си. Тогава това ново поколение успяло да се дистанцира от войните около себе си и да види, че расата им е движена от чиста лудост. Те вярвали, че Зел’Нага са били прави да ги изоставят и след като същността им е била замърсена от егото им, те наистина били провалено творение. Но те също вярвали, че след като провалът им не бил по тяхна вина, борбите помежду им били безсмислени и кухи. Кас започнал да разработва радикално нови методи на обучение, с които се надявал да научи новото поколение, за да не повтаря то никога грешките на предците си. Неговата доктрина, известна като Кала или "Пътеката на възнесението", призовавала Протосите да забравят личните си интереси, за да обединят отново тяхната някога могъща и велика раса. Той се надявал, че ще може да насади у тях цялостно нова система от възприятия за света около тях и наистина, малко по малко, Протосите изоставили вековните си борби и се обединили около непрекъснато растящите легиони на Кала. Това бил и действителният край на Хилядолетната Борба и изгревът на Втората епоха. И с времето и изгасването на войните, Кала проникнала в самата основа на протоското общество.

-Дае' Ул: Разпоредителството-

Кала, първоначално предвидена като средство за промяна на мисленето, довела и до премахването на племенната структура, заменяйки я с касти. Всички членове на протоските племена били разделени на 3 основни касти: Съдиите (the Judicators), Калаите (the Khalai) и Тамплиерите (the Templar). Тази промяна спомогнала за абсолютното изкореняване на старите вражди на племената и подсилила желанието на Протосите за ново начало. Съдийската каста била съставена от старейшините на расата и главната й цел била да налага на Протосите законите на Кала. Съветът на Съдиите се управлявал от малка група старейшини, наречени Конклав. Втората каста, наречена Калаи, съставлявала основната част от протоското общество. От нея произлизали всички учени, изследователи и строители, които възстановявали Айър след Хилядолетната Борба. Третата каста – Тамплиерите – била кастата на свещените бойци и защитници на планетата, които изповядвали принципите на Кала, за да развиват до невероятни висини псионичните си способности (между другото, историческа справка за онези, на които транскрипцията им бърка в сърцето: Тамплиерите са един от най-известните и богати католически рицарски ордени през Средновековието). Под новото водачество на Конклава и Съдиите, и въоръжени с фанатичната мощ на Тамплиерите, Протосите скоро превърнали разбития си свят в истински рай. С разкриването и възстановяването на древните науки, те се научили и да пътуват сред звездите. Само за няколкостотин години, Протосите завладели стотици светове в своя сектор от галактиката и разпространили плодовете на великата си цивилизация сред много от по-напредналите раси, на които попадали. Всъщност, макар и несъзнателно, те поели управлението на една осма от световете, които някога били контролирани от Зел’Нага. Вярвайки стриктно в Кала, Протосите поели върху себе си товара на Дае' Ул или "Разпоредителството". Следвайки древните традиции на Зел’Нага, Дае' Ул учело расата им да защитава по-слабите видове, които живеели в сянката им. За разлика от предшествениците си, обаче, Протосите отказвали да се бъркат в еволюционните процеси и развитието на расите, които били под тяхна закрила. Постоянно бдителни за чужда атака, те бдели над нищо неподозиращите си повереници, но също като Зел’Нага преди хилядолетия криели присъствието си от расите, които пазели. Стотици видове се развивали и процъфтявали на собствените си светове, неподозирайки, че са пазени от високо.


-Тъмните Тамплиери-

Въпреки разцвета и възраждането на бляскавата им цивилизация, Протосите криели тъмна и срамна тайна от масите. Имало няколко отцепнически племена, които отказали да приемат Кала, смятайки че техните личностни характеристики ще бъдат изтрити, за да се засили властта на Съдиите. Бунтуващите се племена не били враждебни или агресивни, но вярвали, че управлението на Конклава ще причини гибелта на цивилизацията им. Затова Съдиите скрили знанието за тези племена, тъй като се страхували, че виждания на отцепниците може да разрушат всичко, което Кас бил постигнал. Вярвайки, че те застрашават новия ред, Конклавът заповядал на Тамплиерите да унищожат племената. Тамплиерите, обаче, водени от млад войн на име Адун, не могли да се насилят да изтребят братята си. Вместо това, идеалистически настроеният Адун се опитал да скрие бунтовните племена от взора на Съдиите. Той смятал, че може да покаже на отцепниците истината на Кала, ако ги научи да контролират собствения си псионичен потенциал. Но въпреки че силите им били равни на могъщите Тамплиери, те не желаели да предадат своите свободни души на Кала. И без контрола и дисциплината на Пътеката на Възнесението, техните ужасяващи сили отприщили свирепа буря сред земите на Айър. Конклавът, ужасен, че Тамплиерите не били унищожили отцепническите племена, както им било заповядано, се опитали да намерят изход от ситуацията. Ако накажели Адун и Тамплиерите, щяло да се наложи публично да признаят за съществуването на отцепниците. За това те решили да прогонят племената от Айър завинаги. Адун и водените от него Тамплиери били заклети да мълчат, а бунтовниците били натоварени на стар, но все още действащ кораб на Зел’Нага и изстреляни в космическата бездна. Оттогава и за вечни времена те щели да бъдат назовавани Тъмните Тамплиери и с времето се превърнали в легенда, която пленявала умовете на младите Протоси. За да покажат презрението си към Конклава и Съдиите, Тъмните Тамплиери прерязали сензорните нервни окончания на главите си, с което се откъснали завинаги от психическата мрежа, която расата им споделяла. Слуховете гласяли, че след като прекъснали връзката си с останалата част от Протосите, Сенчестите ловци теглели псионичната си енергия от космическата бездна и тази легенда подсилила представата за престъпници и създания на мрака. Преследвани и избивани от собствените си братя, Тъмните Тамплиери водели самотно и изолирано съществуване на космическите си кораби. Но дори след своето прогонване, те никога не загубили любовта си към Айър и се стараели тайно да защитават родния си свят по всякакъв възможен начин.

-Човечеството и пристигането на Зерга-

Протосите мълчаливо наблюдавали пристигането на човечеството в техния отрязък от космоса. Въпреки че нямали представа откъде идват, били убедени, че номадите Терани ще бъдат интересни за изучаване. Изминали две столетия, през които Протосите наблюдавали разрастващите се Терански колонии, които обхващали дузина светове, намиращи се в пределите на Протоската империя. И въпреки че технологията им била смешна и жалка, сравнена с тази на Протосите, а животът им бил краткотраен, те удивително успешно се пригаждали към новите условия за живот. Най-изненадани Протосите били от факта, че въпреки непрекъснатите битки, които Тераните водели помежду си, цивилизацията им продължавала да се развива и да процъфтява и то с учудваща скорост.
Протосите, обаче, се притеснявали от това колко бързо хората изчерпвали природните ресурси на световете си. Очевидно било, че Тераните не уважават деликатния баланс на природата, защото те се носели от свят на свят, оставяйки след себе си само гола пустош. Оковани от законите на Дае' Ул, Протосите не си позволявали директно да се месят в делата им, колкото и да им се искало. Това несвързано с нищо съжителство продължило много години. Докато малък разузнавателен протоски отряд не открил нещо, което подписало смъртната присъда на Тераните.
Висшият Тамплиер Тасадар, съпровождан от своя всеизвестен Тамплиерски отряд, открил малки, биологични образувания, които плавали близо до границите на протоския космос. При по-внимателно изследване, неразпознаваемите организми се оказали сонди за дълбок космос. И въпреки че Тасадар не могъл да разбере произхода и целта им, ясно било, че пътят им води към Сектор Копрулу.
Той занесъл сондите обратно на Айър за незабавни проучвания. Странните пришълци не приличали на нищо, което Протосите били виждали преди, но структурата им явно била предвидена за пътувания в дълбокия космос и разузнаване. В опита си да научат повече, те използвали енергията на Кейдаринските кристали върху жалките умове на сондите. Останали обаче шокирани, когато съзнанията на пришълците реагирали спокойно и естествено на могъщата енергия на кристалите. Знаели, че само творенията на Зел’Нага можели правилно да преливат в себе си мощта им. Още по-притеснителна била смътната мисъл, която се повтаряла непрекъснато в недоразвитите мозъци на сондите: "Открий човечеството... Зарази... Научи... Еволюирай!"
Протосите смятали, че тези създания са авангард на нова заплаха в техния сектор на галактиката. Ако създанията наистина били дело на Зел’Нага, те щели да бъдат изключително развити и силни. За Протосите било очевидно, че тази нова раса представлявала огромна опасност за всички живи същества и че където и да се намирала основната й част, тя все още търсела нищо неподозиращите терански колонисти.
Те разпратили скаутите си да търсят следи от нашествениците във всички краища на сектора. Тасадар настоявал, че принципите на Дае' Ул, които те сами били избрали, ги задължавали да пазят расите, които се намирали под доминацията им, но Конклавът казвал, че ако "безполезните" Терани вече са заразени от новата заплаха, те трябва да бъдат моментално избити. Между Съдиите и Тамплиерите избухнал спор каква трябва да е ролята им в задаващите се събития. И двете страни били наясно, че новите същества са създадени от Зел’Нага и те трябвало да са нащрек. Било решено Тасадар и неговият отряд да заминат за Теранските колонии и да се опитат да преценят каква била степента на опасност. Тасадар и неговият команден кораб Гантритор поели на чело на армада от бойни протоски кораби, към Сектор Копрулу.


-Началото на края-

Още с пристигането си в теранския сектор, Тасадар разбрал, че чуждоземната напаст вече е започнала да взима жертви на колониите. Той видял, че колонията Чау Сара вече била изцяло заразена от извънземните организми. Цялата повърхност на планетата била покрита от дебел слой токсична субстанция, която разяждала планетната кора. За капак извънземните били или заразили, или избили по-голямата част от населението на колонията. Ужасен от разрушенията, Тасадар бил потресен от факта, че Тераните не са се втурнали да спасяват обасадения си свят.
Когато научил за съдбата на колонията, Конклавът незабавно заповядал на Тасадар да унищожи планетата заедно със заразата. Със съзнанието, че унищожава целия живот на Чау Сара, Тасадар се подчинил с нежелание. Протоските кораби заредили оръжията си и открили огън срещу нищо неподозиращата колония. Това унищожило непосредствената опасност, но със сигурност съседните светове също били заразени. На Тасадар било заповядано да унищожи и тях, както и всяко друго теранско поселище, за което има дори леко съмнение, че може да е заразено. Докато придвижвал флотата си към следващия заразен свят – Мар Сара – той започнал да се съмнява в правилността на заповедите.
Тераните, абсолютно изненадани от атаката на Протосите, изпратили флотилия, която да прихване силите на Тасадар. Той, обаче, заповядал на корабите си да се оттеглят и да не влизат в сражение. Борейки се със собствената си съвест, Тасадар не можел да се насили да унищожи колонията Мар Сара или флотата, дошла да я защитава. Искал да открие начин да унищожи чуждоземната заплаха без да избива и човечеството в процеса. С вземането на това решение, той отказал да следва геноцидните заповеди на господарите си. Оставайки извън обсега на теранските сензори, Тасадар чакал и наблюдавал как пришълците нахлували в теранския космос