СЪЗНАНИЕТО СЪЩЕСТВУВА НЕЗАВИСИМО ОТ РАБОТАТА НА ГЛАВНИЯ МОЗЪК

Известни са много случаи, когато душата, отправила се вече към другия свят, отново благополучно се връща обратно. Става дума, разбира се, за хора, които са преживели кома или клинична смърт, а след това са били реанимирани. Всъщност за тези, които не знаят, терминът реанимация произлиза от латинските думи: re – отново, anima – душа, animacia - жива.

В една статия - „Околосмъртният опит на оживелите”, холандски учени публикували данни за мащабно изследване на хора, преживели клинична смърт. Оказало се, че не всеки човек, прекарал клинична смърт, бил посещаван от видения. Само 18 процента от изследваните запазили твърди спомени за това, което са усещали между временната си смърт и „възкръсването” си.

В период на клинична смърт повечето от половината пациенти изпитвали положителни емоции. Осъзнаването на факта за собствената си смърт се отбелязало при 50 процента от случаите. А 32 на сто от „възвращенците” са се срещали с умрели хора.

А за така популярния „полет през тунела” разказвал всеки трети. 24 на сто видели себе си отстрани. Пак толкова запомнили ослепителната светлина. А в 13 на сто от случаите хората наблюдавали минаващи пред тях картини от миналия им живот. Границата между света на живите и мъртвите видели по-малко от 10 процента от изследваните.

Интересно е, че дори слепите „възвращенци” разказвали за визуалните си впечатления. И техните разкази съвпадали почти буквално с разказите на виждащите.

Основният извод на учените е следният: съзнанието съществува независимо от работата на главния мозък.

ТОЙ НАБЛЮДАВАЛ ОТГОРЕ КАК ЛЕКАРИТЕ СЕ ОПИТВАТ

да върнат тялото му към живота. Холандският учен Ван Ломел описва следния случай. Намиращ се в състояние на кома пациент бил откаран в реанимацията, обаче всички действия по спасяването му се оказали безуспешни. Мозъкът спрял да функционира, енцефалограмата показвала безнадеждно права линия. Лекарите решили да вкарат в трахеята му специална тръбичка за изкуствена вентилация на белите дробове. Но в устата на пациента имало подвижна зъбна протеза, която пречела до известна степен на тази тръбичка. Лекарката я извадила и я поставила на малка масичка отстрани. След час и половина усилия, след многобройни реанимационни действия сърцето на пациента започнало да бие и кръвното му налягане се нормализирало.

Когато след една седмица същата тази лекарка разнасяла на болните лекарствата, въпросният пациент се обърнал към нея с молба да му върне зъбите. Той казал: „Вие изкарахте зъбите ми и ги забутахте в подвижна чанта на масичката на колела!” Станало ясно, че той наблюдавал себе си отгоре, докато лекарите се опитвали да спасят тялото му, и с всички сили се опитвал да им покаже, че е жив, защото много се страхувал медиците да не се откажат да го „върнат” към живота.