През последните 15-20 години нашето разбиране за света твърде много се измени. За това, което изглеждаше неправдоподобно и невероятно, пишат не само духовните и светски писатели, но и учени, в това число и медици. Публикувани са множество изследвания. Ние вече разказахме за доктор Муди и неговите наблюдения.
Неговата заслуга е в обективния му подход към този проблем. Той събрал обемен материал, систематизирал го и привлякъл към него вниманието на сериозните научни кръгове. Д-р Муди не е първият, който се заел с тези въпроси. Преди него над проблема за смъртта работила д-р Елизабет Кюблер-Рос от Чикаго, а още по-рано – Карл Густав Юнг, професор Войно-Ясенецки (архиепископ Лука), доктор Георг Ритчи и други учени. По-късно доста се е занимавал с проблема и доктор Михаил Сабом. През 1980 г. били известни повече от 25 000 случаи на възвръщане към живот на скоро починали. Днес те са много повече.
Възприятията на хората по време на пребиваването им “от другата страна” са записани, систематизирани и много от тях са проверени. Днес учените предлагат да се различават два стадия на възприятие: аутоскопични - това, което душата вижда, чувства и чува непосредствено след изхода си от тялото, когато се намира още тук, в нашия свят; и трансцендентни - възприятията на душата, вече заминала от тукашния свят. По-горе ние приведохме три разказа за аутоскопични възприятия на хора, преминали през временна смърт. Един от тях, случаят на Икскул, е описан преди повече от 70 години, т.е. още преди да се започне систематичното научно изучаване на феномена продължаване на живота след смъртта на тялото. Примерите за това са намерили място в книгите на доктор М. Муди “Живот след живота” и на професор М. Сабом “Спомени за смъртта”. Двамата учени предават разкази на свои пациенти. Те говорят с техните думи, като по този начин съхраняват яркостта и свежестта на описаните аутоскопични възприятия. Тези книги са преиздавани няколко пъти и продължават да се намират трудно.