Ние нарекохме това бъдещо съществуване възможност, макар сега, след новите открития, направени от медицинската наука, е по-правилно да наречем посмъртното съществуване не възможност, а вероятност или дори очевидност. А колко хора или съвсем не са мислили за това, или, ако са мислили, то не е било много сериозно. Значи, работата не е във вярата, а в това, че те не са запознати с фактите, със "за" и "против" и просто са решили, че "това не може да бъде". Защо се получава така, че човек преминава покрай най-важното, важно за него самия, и без да мисли, смята, че всичко му е ясно и тук няма за какво да мисли? Та нали фактите говорят друго и ако им се обърне внимание, то веднага ще стане ясно, че такъв въпрос като нашата съдба след смъртта не се решава от само себе си. Преди всичко - откъде е дошло и как се е развило това почти масово неверие, надвиснало над човечеството на XX век? Нали не винаги е било така. Християнството и всички големи религии винаги са учили, че човек има не само тяло, но и душа и че при смърт душата излиза от тялото и продължава да живее в нови условия. Християнството съществува почти 2000 години и от неговите идеи израства и живее европейската цивилизация. В историята е имало периоди на безверие и те винаги са били тъмни периоди. Характеризирали се с упадък на морала, загуба на спокойствието и благоденствието, понижаване на благосъстоянието. Развихряли се повече от обичайното войни, вътрешни разпри, епидемии, глад. Сякаш някаква животворяща сила напускала народите. Тези тъмни периоди от историята са трудно обясними с обикновената случайност. френският историк Тен пише: "Пред нашите очи и в очите на историята се извършва превръщане на образованите хора и на цели класи в зверове там, където се забравя християнската вяра. Християнството представлява онези крила, които повдигат човека по-високо от него самия... Винаги в течение на 19 века, когато тези крила отслабват или се счупват, обществената нравственост упада".
ИЗВЕЧНО Е САМО ИСТИНСКОТО...
Лъжата никога не бива дълговечна. Всички религии и дори примитивните езичници - диваци, в тази или онази форма вярват в някакъв задгробен свят и в това, че смъртта не е край на съществуването. Вярата в духовността обхваща цялото човечество от самото начало на неговата история до сега. Отрицанието на Бога и на всичко духовно се развива едва в течение на последните 100-150 години. То възниква от материалистичната философия, признаваща само видимото или достъпното за другите органи на възприятието. Тази философия сега загуби всякакво научно значение и се провали не само в теоретичните и практичните си изводи, но и в самата си основа, когато беше открито, че материята не е нещо постоянно и че нейната първо основа са протоните, електроните и т.н. - енергията. Разбирането на духовността на Вселената е извечно присъщо за хората, отрицанието на всякаква духовност е кратковременно и вече напуска света като всяко лъжовно учение. Мнозина от нас, днес живеещите, са възпитани в материалистични идеи. Материализмът господстваше не само в науката и изкуството, но и в училище, университета, в пресата, в отношенията между хората - навсякъде. В днешно време мнозинството от хората са все още материалисти до мозъка на костите си. Религията е в упадък. Няма вече Бог.
ЗАДГРОБНИЯТ ЖИВОТ СА САМО ПРИКАЗКИ ЗА УТЕШЕНИЕ НА УМИРАЩИТЕ
Споменаването на каквато и да било духовност свидетелства за вашата изостаналост. Материалистите учат, че човек се състои напълно, 100-процентово, от материя. Животът е поток от разни химични и молекулярни процеси, протичащи в тъканите на организма; дори мисълта е нещо от рода на секреция на мозъчните клетки. Професор Ховард Хаггард от Лондон писал в средата на XX век: "Мозъкът е органът на тялото като черния дроб или сърцето... , бидейки стимулиран, черният дроб отделя жлъчка, сърцето, когато се стимулира, напомпва кръвта, а мозъкът, когато го стимулират, отделя мисли". И така нататък. При умирането материята, от която се състои човешкият организъм, се разпада и съществуването на личността се прекратява. Ето и цялата философия на материализма. За учените материалисти всичко е просто и ясно.
Те не си задават въпроса - защо е всичко това и в какво тогава е смисълът на живота. И отговор на такива въпроси при тях няма. Всички, дори очевидните проявления на духовния живот се игнорират или се осмиват. Трансценденталните духовни способности, в случая предчувствията, предвижданията, мистичните състояния, състоянието на обсебеност, пророческите съновидения и видения, ясновидството, случаите на екстериоризация и т.н., и т.н. не съществуват за материалистите. Изследванията на Карл Юнг и на други водещи психолози и психиатри, свидетелстващи за живота на душата, не се оспорват, тъй като те не спорят с фактите, а ги премълчават. Съвременният материализъм няма нищо общо с научните методи, макар че все още се използва за политически цели. В редица страни материализмът стана държавна философия и се поддържа от правителствата на тези страни, защото бездуховното население е по-послушно. Самите управници прекрасно разбират, че Вселената е много повече от материя и правят от това практически изводи. Така например проблемите на живота извън тялото и други трансцендентални феномени се изучават в специални държавни институти. Тези изследвания се съхраняват в строга секретност от населението. Това е понятно, защото така се доказва нагледно, че някаква част от човека може да напусне тялото и да живее извън всякаква връзка с материята. Светът е устроен разумно, а не случайно. И примери за това не вижда само този, който буквално си затваря очите. Тази целесъобразност на материята видял и един от творците на материалистичната теория - Карл Маркс. За него съществувала само материята, а очевидната за всички изменяемост в природата и еволюцията на растителния и животински свят той обяснявал със съществуващото при материята свойство да се саморазвива. Какво означава това свойство и откъде е то, Маркс не е обяснил. Един от философите, отговаряйки на материалистите, казва: "Може, разбира се, да се мисли, че всичко във Вселената се е организирало някак от само себе си без участието на висш разум, но това е все едно след взрив в печатницата буквите, падайки на земята, сами да се подредят в пълния текст на Британската енциклопедия". Езиците на всички народи на земята свидетелстват, че в света съществуват материални и духовни понятия. Има неща, които могат да се измерят и претеглят, да се видят, чуят, възприемат от едно или всички наши възприятия. И има понятия от друг порядък: любов, ненавист, състрадание, завист, желание, отвращение, съвест, срам...
Те не могат нито да се претеглят, нито да се премерят, но всички съществуват и са по-реални и по-важни, отколкото вещите и понятията на материалния свят. В книгата на Екзюпери за деца и възрастни "Малкият принц" има чудесна фраза: "Най-важното е невидимо за очите". Големите умове на човечеството са виждали духовната страна на света и са вярвали в Бог и в безсмъртието на човешката душа.
Всички велики философи от древността, включително и Платон и Сократ, са вярвали в безсмъртието. Платон учел: "Човешката душа е безсмъртна. Всички нейни надежди и стремежи са пренесени в друг свят. Истинският мъдрец желае смъртта като начало на нов живот". Вярващи хора били Нютон, Галилей; по-близо до нас - Паскал, Пастьор, Айнщайн, основоположникът на науката за мозъка и психиката Иван Петрович Павлов, руските писатели и мислители Толстой, Достоевски, В. Соловьов, а също Солженицин. Лев Николаевич Толстой е казал: "Не вярва в безсмъртието на душата само този, който никога не е мислил сериозно за смъртта".
Заглавие: АБСОЛЮТНО НИЩО ИЛИ ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО 