В днешно време медицинската наука преразглежда традиционното си разбиране за смъртта. Новите данни говорят за това, че смъртта не е край за живота на личността, а неин преход в други условия на съществуване.
Мнозинството от хората на XX век знаят за смъртта много малко. Неизвестността плаши и хората се стараят да не мислят за смъртта, приемайки на вяра материалистичните теории. Материалистичните теории за живота и смъртта са остарели и се сменят с нови разбирания. Вселената е нещо повече от материя. Кой вярва и кой не вярва. Проявление на живота на духа. След смъртта на тялото животът продължава.
За последните 15-20 години учените, изучаващи процесите, свързани с умирането и смъртта, са направили много нови открития, често напълно неочаквани и влизащи в разрез с нашите привични възгледи за живота и смъртта. Хората не мислят за нея. Това може да изглежда странно, тъй като смъртта е най-важното събитие в целия земен живот на човека и с никого не може да се случи нищо по-определящо и окончателно.
Това е ясно на всички и все пак по време на нашия живот почти всички ние живеем, както се казва, ден за ден и не мислим за смъртта или може би, по-правилно казано, само се стараем да не мислим, защото някъде дълбоко винаги присъства усещането и смътната тревога за неизбежното. Мисълта за смъртта е трудна и неприятна, затова се и стараем да не мислим.
Ние сме постоянно заети, денят е запълнен; трябва да помислим за бъдещето, да придобием нещо, да успеем в нещо, да завършим нещо. И изведнъж - смърт. Веднага идва краят на всички наши планове и надежди. Това понякога ни се струва странно, непонятно и дори нелогично. Как така? Та аз не съм успял да направя това, което трябваше, и изведнъж това? Ние не познаваме смъртта и затова се страхуваме може би по-силно, отколкото тя заслужава. Какво ни плаши повече от всичко? За мнозина смъртта е нещо от рода на сън без сънуване. Затваряш очите, заспиваш и вече няма нищо.
Тъмнина. Само че сънят свършва сутринта, а смъртта е завинаги. Разбира се, жалко и тъжно е да загубиш всичко, което обичаш на земята, но това е по-скоро мъка, отколкото страх.
Мнозина се страхуват от неизвестността какво ще стане с тях. Плаши ги усещането, че ще им се случи нещо неизвестно, независимо от тяхното желание, и те не ще могат да направят нищо.
И ето, стараем се да забравим, че смъртта е неизбежна. На всеки от нас се налага да премине през тази граница. А ние не мислим за най-важното и не се готвим за него. Някой може да попита: "А за какво да мислим и за какво да се готвим? Не зависи от нас.
Ще дойде нашето време - ще умрем и това е всичко. Няма какво да му мислим." Мнозина така и постъпват. И все пак на всекиго от нас понякога му идва и друга безпокояща мисъл: "А ако това не е така? А ако смъртта не е край и след смъртта на тялото аз, неочаквано за самия себе си, изведнъж се окажа в съвършено нови условия, съхранил способността си да виждам, чувам и чувствам? И най-важното - а какво би било, ако нашето бъдеще зад прага в някаква степен зависи от това как ние изживяваме нашето време и какви сме били, когато сме преминали линията на смъртта?" Вярващите хора вече са мислили за това и когато тяхното време настъпи, за тях вероятно всичко ще бъде по-понятно, отколкото за така наречените невярващи.
И не само по-понятно, но и по-леко. А през тази граница ще премине всеки и мнозина ще се срещнат с това, за което не са мислили и което не са очаквали. Ако вие опитате да поговорите на тази тема с някой от "прогресивните", то по-скоро ще чуете: "Аз не вярвам в това". Затова сега няма да говорим дали "вярваме" или "не вярваме", а ще подходим към въпроса от гледна точка на чистата логика. Веднага се хвърля в очите една очевидна несъобразност.
Човекът има разум; сблъсква се с някои въпроси, обмисля всички възможности. Може да се случи така или иначе. Дори ако проблемът е съвсем маловажен, разумният човек непременно обсъжда две възможности. Защо срещайки се с този сериозен проблем, който непременно възниква пред всеки, защо в този случай толкова много хора постъпват иначе?
Заглавие: КАКВО МИСЛИ МЕДИЦИНАТА ЗА ТОВА ТВЪРДЕНИЕ? 