От първобитни времена на различните континенти съществува тайнствен и жесток култ към леопарда. Жителите и на Южна Америка, и на Западна Африка, и на Централна Индия панически се страхуват от неговите последователи - хората-леопарди. Смятат ги за върколаци, способни да се превръщат в безжалостното животно, за да извършват ужасни злодейства.
Магическите ритуали, позволяващи на човека "да се превръща" в неуловимата огромна котка, са се появили в зората на първобитната цивилизация. Тогава хората не били способни със собствени сили да противостоят на враждебната среда, затова се налагало да търсят помощ от същества от другия свят. Така се появил защитник на първобитния човек - дух-съюзник, свръхестествено, но същевременно близко и отзивчиво същество.
Духът-съюзник винаги се представял във вид на определено животно и притежавал неговите качества. Така мечката олицетворявала сила, лисицата - хитрост, маймуната - ловкост. Леопардът, освен тези качества, притежавал още и поразителна смелост и необуздана жестокост, затова не е чудно, че именно той често бил избиран в ролята на дух-съюзник.
Чрез продължителни упражнения, имитиращи поведението на избраното животно, извършвайки специални ритуали, човекът се променял. Хилядолетия по-късно този обряд ще бъде наречен изменено състояние на съзнанието. То помагало на индивида да се превъплъти в звяра.
Минало време и магическите ритуали, възникнали в зората на цивилизацията, започнали да се използват и от тайни общества. Най-голям интерес у съвременните учени предизвиква култът към леопарда, запазен в своя първоначален вид до наши дни в девствените гори на Западна Африка.
РИТУАЛНИТЕ УБИЙСТВА
Хората-леопарди - или муру, се събирали по таен сигнал на барабан в глухо, тайно от непосветените място. Там най-главният жрец на муру свещенодействал над известен само на него чудодеен психотропен еликсир. След това започвала отработената в продължение на много векове мистерия, потапяща участниците в ритуала в хипнотично състояние и помагаща им да влязат в образа на "духа-съюзник" – леопарда.
В това време останалите боядисвали лицата и телата си с характерни петна, намятали се с леопардови кожи, закрепвали към колана верига, обвита в пъстра тъкан, която наподобявала опашката на животното. Подобно на леопарда хората се протягали, извивали гърбове, зъбели се - те се чувствали безжалостни зверове, готови да се нахвърлят върху жертвата си.
За пръв път европейци се сблъскали с култа на хората-леопарди през 1854 година в малката африканска страна Сиера Леоне. В град Порто Локо бил изгорен магьосник, обвинен в това, че нощем се превръщал в леопард и убивал хора. Старателното разследване достигнало до изворите на култа към леопарда. Всички членове на тайното общество се разпознавали един друг по специални белези, нанесени във вид на драскотини от ноктите на хищник. Раните се нанасяли изкусно с имитация на лапа на леопард. Същата "лапа" служела на членовете на обществото и като оръдие за убийство.
За изпълнение на своите ритуали хората-леопарди носели със себе си изтъкани от листа и треви топки и специални чанти - борфима, с диаметър само 15 сантиметра, в които криели части от човешки тела. "Борфима" служела на своя собственик като защита от злите духове, от силите на природата и превръщала притежателя си в богат и силен човек, фетишът-талисман притежавал способността да придава на човека силата и ловкостта на леопарда. Но за да не изгуби "борфима" своите магически свойства, трябвало от време на време "да се подхранва" с прясна човешка кръв. Жреците на култа набелязвали жертвата и избирали убиеца.
Ролята на жертва често се падала на съплеменници, които са се опозорили с връзка с белите. Особено рискували тези, които придружавали ловците, участващи в сафарита и убиващи животните в саваната без необходимия ритуал. Тези водачи били подозирани в това, че под действието на "огнената вода" издавали съкровени тайни на европейците.
В съответствие с древния обичай отстъпникът бил уведомяван за участта му, като му подхвърляли в жилището грубо направена фигурка на леопард. Набелязаната жертвата не можела да избегне ужасната смърт. Според съществуващата традиция за бягството на виновния ще отговаря не само цялото му семейство, но и другите му роднини. Затова осъденият на ритуално наказание безропотно се подчинявал. Издавайки рев на хищник, който напада плячката си, хората-леопарди се хвърляли върху обречения и пречупвали гръбнака му с верига. След това с поставени на ръцете метални куки, специално назъбени ножове или остри раковини разкъсвали жертвата, нанасяйки страшни рани, които по нищо не могат да се отличат от раните, оставени от леопард. Тялото било отнасяно на мястото на сборище на тайното общество и тържествено било поделя-но между членовете му. На арената на убийството оставала само локва кръв и отпечатъци от лапите на няколко леопарда...
БРИТАНЦИТЕ ПРОТИВ ЖРЕЦИТЕ
Тайното общество муру обхващало все по-големи кръгове африканци. За широкото му разпространение и ролята му в живота на местното население свидетелства следният забележителен факт. Само за периода от 1899 до 1912 година за активно участие в ритуали на култа на леопарда били арестувани около петстотин души, сред които имало много вождове на племена и дори един християнски мисионер.
Съдията У. Грифит, участвал в разследването на дейността на култа през 1912 г., писал: "Бил съм в много джунгли, но нито една не ми се е сторила така страшна, както западно - африканската. В нея има нещо, което те кара да усещаш тръпки по гърба. Тя сякаш е пропита от нещо свръхестествено, от дух, който обединява в себе си животно и човек".
Английските власти упорито се борели със зловещия култ, но така и не успели да го изкоренят напълно. През 1913 г. губернаторът на Сиера Леоне сър Едуард Миуедър съобщил в метрополията: "Дейността на леопардите е прекратена, но се съмнявам, че сме успели да разрушим тази организация".
За няколко десетилетия тайният култ на леопарда сякаш преминал в нелегалност. Но през 1946 г. станала поредната серия от ужасни убийства, потвърждаваща правотата на сър Едуард.
В различни райони на Нигерия били открити повече от осемдесет жертви с разкъсани вени, прерязани гърла, извадени сърца и бели дробове. В страната бил въведен комендантски час, започващ още в четири часа след обяд. Двеста полицаи, начело с трима бели офицери, претърсвали територията, където били открити труповете. Била определена висока награда за залавянето на хората-леопарди..
Резултатът от операцията бил, че били арестувани стотина души, а 18-те ръководители на тайното общество били осъдени на смърт. Като че ли властите успели нагледно да демонстрират, че членовете на култа на леопарда не са свръхестествени същества, а най-обикновени убийци. Но неочаквано за англичаните екзекуцията довела до противоположния резултат.
Жителите на Нигерия били твърдо убедени, че при посвещаване в тайнството на култа между човека и леопарда се установява "кръвна връзка" и ако загине единият, след него умира и другият. Така на следващия ден недалеч от мястото на екзекуцията били открити осемнадесет мъртви леопарда! Тези трупове направили много по-голямо впечатление на африканците, отколкото обесените водачи на култа.
Днес африканските страни са получили независимост и ускорено овладяват европейската култура, наука и промишлените постижения на Запада. Но това не означава, че култът на леопарда е изчезнал - просто още по-старателно се крие от непосветените.
В новите държави на Екваториална Африка традиционните тайни съюзи понякога се преплитат с управляващите кръгове по най-невероятни схеми. Може би най-причудливо е това съчетание в Либерия - страна, основана от потомци на африкански роби, завърнали се в своята историческа родина от американския континент. Достатъчно е само един пример: в средата на 60-те години на миналия век постът на върховен ръководител на тайното ритуално общество Поро заел... главата на държавата - президентът на страната Табмен, който по съвместителство бил и протестантски свещеник.
Тайните ритуални общества в съвременна тропическа Африка са неотменна съставна част от самобитната цивилизация на континента. Те продължават да играят ролята на сериозен инструмент на традиционната власт, в най-добрия случай автономна и "търпима" по отношение на централното правителство, в най-лошия - играеща роля на мистифицирана опора на опозицията, сепаратизма и престъпността...
Заглавие: СЛЕДАТА НА ЛЕОПАРДА 