Племенницата на пророчицата прави разкрития
Красимира Стоянова е родена в гр. Сандански през 1949 г. Племенница е на пророчицата ясновидка Ванга. Завършва турска филология в СУ ”Климент Охридски” през 1972 г. В момента учи египтология и сирология в Нов Български Университет. От години е главен редактор на сутрешния блок на Нова Телевизия.
**
**
- Как се чувствате като племенница на Ванга?
- В чисто човешки план сме свикнали. И брат ми, и сестра ми. Особеното около нас го създават хората. Когато се родиш в близост до такъв феномен, ти почти не го забелязваш.
- Това помагало ли ви е, или повече е вредило?
- Ние сме доста обременени от Ванга, в добрия смисъл на думата. Дори и сега, когато сме възрастни хора, прекалено много спирачки имаме за нещата -
като поведение, като милосърдие, разбирателство,
най-вече търпение за нещата. От една страна, имаш известна леля, познават те много хора, разказваш и пишеш много неща, но ги има и тези спирачки, за които ви говоря. Толкова траен отпечатък е оставила върху моето съзнание и семейство, че почти никога не си позволяваме да прекрачваме тази граница.
- Това от детските години ли е, или се е напластило с времето, с по-зрялата възраст?
- В един по-зрял период, разбира се. Като деца я възприемахме толкова нормално. С всичките й странности, с всички хора, които приемаше и на които помагаше. Повече се дивяха и учудваха съучениците ни. Едва по-късно взех да осмислям нещата, да разбирам какво всъщност означават.
Имам с Ванга едни предълги разговори за Библията,
за Бог, за същността на човека като духовно създание. За умението на този човек да чете знаците, нещо, което аз все още усвоявам. Ванга често казваше: “Вие все чакате да стане чудо, нещо да се случи, някой да дойде да ви го направи, защото не виждате, не умеете да четете знаците. ” Това е голяма тайна. Под четене на знаците е имала предвид някакви индикации, символи, които дори не са в сферата на видимите неща.
- Това ли наследихте от леля си за бъдещето?
- Да, да чета знаците. За някои от тях имам нужната концентрация и внимание. Например за обществените процеси, за България - това са зрънца, които ако умееш да идентифицираш и наслагваш, подреждаш нещо голямо за времето, в което живееш, за знаците, които носи. Това са събития и неща, които си стават, просто ти не си забелязал. Още един характерен израз на Ванга беше: “Гледате, а не виждате. ” Тази амалгама, в която, от една страна, са семейството, работата, а от друга - всичко, което остана в наследство от нея в сферата на духовните, нематериалните неща води до раздвояване. Противоречия, които са понятни само с голяма доза концентрация и вътрешна борба. За мен това е тясно свързано с детството и аз не мога да го пренебрегна, вътре в нещата съм. Дори и работата ми с децата в НТ, защото момичетата и момчетата, с които работя, са много млади, е нервна. Те са почти деца и в моментите, когато имаме пререкания и конфликти, съм изпадала в една доста продължителна душевна борба. Задавам си въпроса \"Правилно ли съм постъпила, толкова остра ли е трябвало да бъда?\" Може би ако бях приложила повече търпение, повече разбиране, щеше да е друго. Винаги така се получава, а това вече е обременяване не толкова в добрия смисъл. Това са непрекъснати терзания и колебания.
- Вие сте литератор по образование, имате четири книги за Ванга,
пишете пета. Има ли факти, ситуации, тайни около личността на леля ви, които не сте казали на читателите? И имате ли планове да разкажете неизвестното от живота й?
- Да, имам голяма тайна, но нямам нужния кураж да започна да я пиша, да я разказвам.
- Пак ли противоречия и колебания?
- Не, просто нямам познания да ги разбера. Страхувам се да не изкривя нейното слово, нейното разбиране за нещата. Не искам да се превърна в необективен човек. Имам доста записки, които просто на няколко пъти взимам да чета, препрочитам и отново оставям настрани, защото усещам, че не съм готова. За всичко онова, което не се вижда, а се случва. Какво е това човекът в неговата същност, какво е Бог, какво е религията, какво представлява този свят, който ние не виждаме? А Ванга знаеше, че съществува, беше абсолютно уверена.
- А българинът готов ли е за такава книга? Достатъчно мъдър и зрял ли е?
- Точно в това е въпросът? Не само българинът, въобще човекът на двадесети век дали е готов? Стигаме и до една друга нейна голяма тема в прогнозите и предсказанията, които правеше за България, за големите промени, които я очакват. За това, че страната ни няма да тръгне на добро, докато човекът не започне да се променя сам отвътре. И нещо много страшно, ако сам не осъзнае нуждата да се променя, природата, космосът сами ще го принудят.
Вижте тези наводнения, земетресения,
болести. Моята сестра живее в Гърция и тя ми разказва, че гърците са големи егоисти, много материални хора, че не обичат българите. И ето голямото земетресение в Атина, при което тези хора се променяха за часове. Изведнъж болката ги сближава, стават внимателни едни към други, жертвоготовни. Ето още един знак. Хората се обръщат един към друг, стават милостиви, просто хора. За цялото човечество няма друг път. Ванга ми казваше: “Ако човекът сам не се разбере, ако интригантства, краде, лъже и си мисли, че само той си го знае, а хората тачат и уважават поста му, личността му, няма да стане. Процесът е отвътре навън. ”
- Мислите ли, че Ванга е израз на една чисто българска еманация, има ли символика в това, че се появи точно в България?
- Да, има. Нищо не е случайно, тя наистина много харесваше тази земя, но в един по-широк периметър. Включваше и Струмица, нейният роден град. Имаше чувството, че това е една благословена земя и че раждането й в Струмица и идването й в България никак не са случайни неща. Много духовни водачи има в тази държава. Вземете Дънов, Търновската книжовна школа, Кирил и Методий, ако щете.
Заглавие: КРАСИМИРА СТОЯНОВА: ВАНГА БДИ НАД БЪЛГАРИЯ 