“Животът на мозъка и сърцето и необходимият за тях съвкупен, чудно координиран живот на всички органи на тялото са нужни само за формирането на духа и се прекратяват, когато това формиране е завършено или пък напълно е определило своето направление”. Тези думи на архиепископ Лука се отнасят до най-важното - какво дава на човека животът на земята. “Животът на всички органи на тялото е нужен за формирането на духа и се прекратява, когато това формиране е завършено или е определило напълно своето направление”. Точно така разбира живота на духа и тялото Икскул, за когото писахме в един от предишните броеве. Той не е бил нито архиепископ, нито философ, а обикновен, трезвомислещ човек. Своето знание не е получил от книгите, а от личен опит, преживявайки състояние на временна смърт.
След възвръщане към живот на земята той казал: “Душата... има дух, но дух, създаден за живот с тялото... тялото е законно предоставеното й жилище и затова тя се явява в новия свят в тази степен на своето развитие и зрелост, до които е достигнала в съвместния си живот с тялото, в установената нормална форма на битието. Разбира се, ако човекът в своя живот е бил духовно развит и настроен духовно, неговата душа ще бъде много по-сродна, а оттук и по-ориентирана в този нов свят, отколкото душата на онзи, който е живял, без никога да се замисля за духовното...” Свети новомъченик Герман пише за същото: “Когато човек напълно и съвършено се установи на пътя на вечната правда или, напротив, напълно се отдръпне от нея, той вече не живее и трябва да умре. Той е преминал през всичко, което може да му даде този живот, и е съзрял за бъдещето”. Ако се спрем тук за минута и помислим, то ще стане ясно, че това дава отговор на въпроса за смисъла на живота и за целите, към които ние трябва да се стремим, живеейки на земята. Това е отговорът, който мнозина - и обикновени хора, и философи, са търсили и не са открили. Ненапразно един от отците на Църквата, говорейки за философите, строящи разни сложни теории, ги нарича “жалки умници”. Архиепископ Лука, говорейки за смисъла на нашия живот на земята, продължава, като казва, че в безсмъртната човешка душа след смъртта на тялото продължава вечният живот и безкрайното развитие в направление към добро и зло. Най-страшното в думите на архиепископа е това, че в момента на смъртта на тялото вече се е определило по нататъшното развитие на душата в направление към добро или зло. В задгробния свят пред душата има два пътя – към светлината или обратно и душата след смъртта на тялото други думи пише архиепископ Лука - учен, хирург, професор Валентин Феликсович Войно-Ясенецки. Той се ражда през 1871 г., умира през 1961 г. Като учен бил добре известен както в СССР, така и в чужбина, а неговият труд “Очерци по гнойна хирургия”, награден със Сталинска премия първа степен, се превърнал в настолна книга на руските хирурзи.
Войно-Ясенецки бил ръкоположен за епископ през 1923 г. След десет дни го арестували и той прекарал 10 години в заточение и лагери. По време на войната, когато нуждата от хирурзи била особено остра, си спомнили за него и го призовали да работи при ранените. Той организирал болници, учел лекарите, оперирал. Блестящ хирург, както винаги по-рано, той съвместявал църковното служение с хирургичната работа в болниците. Понякога преди опасна операция извършвал кратка служба в операционната.
Дълбок мислител и специалист в областта на физическите страдания на човека, той насочил своя любознателен поглед и към задгробния живот на душата. Написал една малка книга с много дълбоко съдържание “Дух, душа и тяло”. В нея се казва: “Между тялото и духа съществува постоянна връзка и взаимодействие. Всичко, което произхожда в душата на човека в течение на неговия живот, има значение и е необходимо само защото целият живот на тялото и душата, всички мисли, чувства, волеви актове са свързани по най-тесен начин с живота на духа. В него се отпечатват, формират и се съхраняват всички актове на душата и тялото.
Под тяхното формиращо влияние се развива животът на духа и неговата насоченост към доброто или злото.”
Вече не може да си избере пътя. Той е предопределен от живота на човека на земята. На двата различни пътя съответстват и двете различни състояния на душата след смъртта на тялото. Ето как пояснява това архиепископ Лука: “Вечното блаженство на праведниците и вечните мъки на грешниците трябва да се разбират в следния смисъл - безсмъртният дух на първите, просветлен и силно пречистен след освобождението от тялото, получава възможност за безпределно развитие към добро и Божествена любов в постоянно общение с Бога и всички безплътни сили. А мрачният дух на злодеите и богоборците в постоянно общение с дявола и неговите ангели ще се мъчи вечно от своето отчуждение от Бога, светостта на Когото ще познае накрая, както и непоносимата отрова, която таят в себе си злото и ненавистта, безпределно нарастващи в непрестанно общение с центъра и източника на злото – сатаната.”
Заглавие: ДУШАТА ИМА ДУХ, СЪЗДАДЕН ЗА ЖИВОТ С ТЯЛОТО 