Когато човек умира, духът и душата му, заедно с астросома напускат тялото и както поясних в предходните материали, тогава той се превръща в елементарий, сиреч безплътен човек.
Тъй като астросомът е ръководил физическия живот на тялото и е поддържал връзката на физическите молекули, щом той се отдели, тялото започва да се разлага. За разлагането особено помагат ларвите, които дълго време преди да настъпи смъртта стоят в стаята на умиращия като плътен слой от мухи.
В тялото обаче все още остават безсъзнателни жизнени сили, съсредоточени в кръвните молекули. Под тяхно влияние понякога на трупа продължава растежът на косата и ноктите. Отделяйки се от трупа, тази безжизнена сила образува безформен призрак или фосфоресценция, каквито явления понякога могат да се видят в тъмнината над гробовете, което дава повод да се разказва за появата на привидения.
Астросомът обаче, при напускане на физическото тяло, се озовава в астралната вихрушка, пълна с ларви и с други същества. Душата, ужасена от средата, в която е попаднала, отново се опитва да се върне във физическото тяло, но трупът й внушава отвращение и тя остава в астралния свят.
През първите часове между трупа и душата има особена свръхфизическа връзка, каквато съществува и при живота между тялото и астросома, когато човек излиза с астралното си тяло. Докато тази връзка не бъде прекъсната, тялото се намира като в летаргия, а в случай че нито един от важните органи не е бил повреден, може отново да се върне към живот.
Колкото душата на човека е по-чиста и по-духовна, толкова по-скоро и по-лесно прекъсва тя връзката си с напуснатото тяло. В този случай тялото на покойника, ако и да е било закопано в земята в летаргия, умира, без да се пробуди, при постепенното отслабване и скъсване на тази връзка. Но ако душата на човека е била материална и чувствена, тя се привлича от земята и не само не може да се откъсне от гроба, дето е заровено тялото й, но понякога се и опитва да се върне в него. Тогава, през време на летаргията, покойникът се пробужда, но скоро душата му отново напуща тялото, което не може да живее в гроба. Само вампирите, както отбелязахме в предходните материали, не само поддържат връзка със заровеното им в гроба тяло, но и отнемат жизнената сила на живите хора, за да могат свръхфизически да хранят тялото си.
И тъй, първото наказание за привързаността на човека към телесните удоволствия се състои в това, че именно тая обич прави по-продължително и мъчително откъсването на душата от тялото. Като се озове в астралната вихрушка, душата вижда отпечатани в астрала всичките си мисли, желания и действия. Тъкмо тази е книгата на живота, за която говори свещеното писание и която ще бъде отворена за всекиго на страшния съд, настъпващ след смъртта на човека и след възвръщането на душата в астралния свят.
Ларвите в астрала, породени от покойника при живота му, а също така и свързаните с него поради наклонностите и инстинктите му, нападат душата и се стараят да я погълнат.
Тъй като, след освобождаването си от телесните окови, душата на човека ясно съзнава превъзходството на духа над материята, тя отчаяно се защитава от ларвите. Душите на болнавите хора лесно се предават на ларвите и се стараят колкото се може по-дълго време да задържат връзката си със земята. Те съзнават, че са обречени на безвъзвратно загиване и че изгубват своята индивидуалност.
Нека отбележа още, че за борбата с ларвите душата трябва да притежава не само чистота на мислите, но и духовна сила, енергия и вяра. Затова малодушните и лениви хора често стават плячка на ларвите след смъртта си.
В тези минути, когато душата влиза в астралния свят и се бори с ларвите, тя особено се нуждае от помощ. Тази помощ й се оказва от по-рано умрелите хора, достигнали вече до значителна духовна възвишеност. И молитвите на близките на починалия и разните черковни обреди значително помагат на душата, доставяйки й необходимата духовна сила. Сълзите, проливани при смъртта на близък човек, показват колко е мъдро всичко наредено, защото плачещите лица губят със сълзите си известно количество нервна сила, от която се ползва душата на починалия. При постепенното си освобождаване от ларвите и от земните инстинкти душата става по-духовна и по-лека, отдалечава се от земята и отива в по-горните области. Преди да напусне астралния свят, за да влезе в духовния, духът на човека се освобождава и от астросома, който не може да напусне границите на астрала.
ТОВА Е ТЪЙ НАРЕЧЕНАТА ВТОРА СМЪРТ
След нея духът и душата напускат астросома и се издигат в духовната област, а астралният труп остава в астрала и постепенно се разлага. Отначало обаче напуснатият от духа астросом, по инерция, още спазва първоначалната си форма и полусъзнанието си. Състоянието на елементария до втората смърт съответства на Дантевото чистилище.
След втората смърт духът на човека се облича в по-духовно тяло (ментално тяло), наричано от апостол Павел „тяло на славата”, и с него се издига в духовния свят. По този начин духът се приближава все по-близко до Божеството, или по принципа на чистия дух, но при това той все още има обвивка, съответстваща на заобикалящата го среда, която става все по-духовна.
Заглавие: ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА 