СМЪРТТА НЕ Е КРАЙ, ДУШАТА ЖИВЕЕ ВЕЧНО

При праведните често се явяват светци, за да ги успокоят. Архиепископ Антоний Женевски пише, че животът на душата след кончината й е естествено продължение на нейния живот на земята. Преминавайки в задгробния свят, душата чувства, съзнава, възприема, разсъждава. Не само в духовната, но и в светската литература има много подобни описания. В повестта на Л. Н. Толстой “Смъртта на Иван Илич” починалият преминава през тъмна пещера, вижда картини от целия си изминал живот и появата на ярка светлина. Ърнест Хемингуей описва случай на временна смърт в романа си “Сбогом на оръжията”.

Разказът се води от героя на романа, но очевидно описаното се е случило със самия автор. Войниците стоят в траншея под артилерийски обстрел. “Ние продължавахме да ядем... аз отхапах от своето сирене и глътнах вино... след това се чу: чух-чух-чух, нещо изсвистя... и рев, всичко стана бяло, после все по-червено и по-червено в стремителен вихър... аз се опитах да поема дъх, но нямаше дихание и почувствах, че целият съм излязъл от самия себе си и летя, и летя, подхванат от вихъра.

Аз излетях бързо, целият както съм, и знаех, че съм мъртъв и че напразно мислят, че когато умреш, всичко свършва. После поплувах из въздуха, но вместо да се повдигам напред, се плъзнах назад. Поех дъх и разбрах, че съм се върнал в себе си. Земята наоколо беше преорана... главата ми се тресеше и изведнъж чух нечий плач”.

Този войник бил тежко ранен и преживял временно излизане от тялото си. А в книга, издадена през 1984 г., е публикуван разказът на Фьодор Абрамов “Майчино сърце”. Селянка кара с шейна тежко болния си син в районната болница. Той е на шест години. Винаги е живял в бедност и нищета. По пътя му става по-зле. Майката бърза. “Не успях. Беше голям студ, мраз. “Стьопа - казвам му, - в районната ще отидем. Можеш ли, казвам, да видиш нещо?” А той сам ме моли: “Мамо, кажи кога ще пристигнем в районната”.

Нали е дете! Не е ходил по-далече от селото ни - ще му се белия свят да види. И ето моят Степанушка си повдигна главата: “Мамо, - казва, - колко е светло. Колко е красив нашият район...” И всичко свърши. Така в майчините си ръце издъхна”. Подобни разкази са твърде много. Все повече хора говорят и пишат за живот на душата извън тялото. Разбира се, не всички. Тези, които не искат да вярват в нищо духовно, все още не виждат светлината, влизаща в света.