Духове на невинни витаят из затворите

Смразяващи истории за несправедливости и невъзможност да се умре

Разпространено е мнението, че в местата за лишаване от свобода анормалните явления се срещат крайно рядко. Като че ли там средата е неблагоприятна за духове и призраци. Но има множество примери, които доказват точно обратното.

Знаменитият лондонски замък Тауър, бил някога затвор за особено опасни престъпници, в това число такива с кралска или аристократична кръв, се слави от незапомнени времена със своите привидения. През 1483 година там тайно са умъртвили два принца – престонаследници - 12-годишният Едуард V и неговия 10-годишен брат Ричард Йоркски. Две столетия след това по коридорите на замъка бродели призраците на двете момчета, държащи се за ръце. През 1674 г. строителите открили скелетите на двете момчета, зазидани в стена. По заповед на крал Карл II ги погребали в Уестмистърското абатство. Повече никой в Тауър не срещнал призрачната двойка.

Дълго безпокоило обитателите на Тауър и привидението на Анна Болейн – една от жените на крал Хенрих VIII. По несправедливото обвинение на своя жесток съпруг тя се озовала в тъмницата, където на 19 май 1536 година палачът отрязал главата й. Гробът с обезглавеното тяло е под плоча в параклиса Свети Петър.

Духът на Анна се появявал на различни места в Тауър – в главната кула, в килията, в която била заключена, до дръвника, където отсекли главата й. Веднъж офицер от охраната обърнал внимание, че прозорците на заключения параклис Свети Петър са осветени. Като се покатерил по подпряната на стената стълба, офицерът видял вътре в зданието призрачна процесия, която се насочвала към олтара. Процесията била водена от жена, в която той веднага разпознал лейди Болейн, знайна от множеството нейни портрети. Когато стигнали до олтара, привиденията буквално се разтворили във въздуха. По-късно, когато отворили пода на параклиса, открили скелетите на повече от 200 човека, в това число и на нещастната кралица.

През 1836 г. една от затворничките в тъмницата на немския град Вайсенбер, 39-годишната Елизабет Ейслингер, се оплакала, че всяка нощ я посещава духът на католическия свещеник Сентон от Виментал. Покойният Сентон й споделил, че е сторил много грехове в живота си и я помолил да се моли за него.

От този случай се интересувал известният немски учен Юлиус Кернер, който по онова време бил затворнически лекар. Заедно със седемте членове на специална проверовъчна комисия – все уважавани хора в града, той в продължение на 11 седмици водил наблюдения над килията. Те действително успели да станат свидетели на необикновени звукови и зрителни феномени – като звуци на нечии невидими стъпки и видения на смътна човешка фигура, окръжена с фосфоресциращо сияние. Те нерядко чували и гласа на привидението. Появата му била придружена със силна миризма на труп. Когато то се докоснело до човек, на мястото на съприкосновението оставали изгаряния. Освен това от време на време цялото затворническо здание се разтърсвало от мощни удари, които като че ли били способни да разрушат стените до основи. Ясно било, че това също е работа на призрака...

Друга странна история се е случила през 1964 г. с рецидивист, излежаващ присъдата си в мордовския затворнически лагер (Русия). Трима закоравели престъпници замислили бягство. Тайно прокопали тунел под оградата от бодлива тел и почнали да се готвят. В уговореното време се събрали в лагерната кухня (където бил тунелът) Единият от затворниците пролазил през прохода и излязъл отвъд оградата. Вторият влязъл в тунела, но нещо го накарало да спре. Обърнал се и направо застинал на място. Това накарало и третия (да го наречем Н) да се обърне за да види какво гледа другарят му. И така, когато Н. се огледал зад рамото си, видял над масата в кухнята облак мъждива светлина, от който го гледало прозрачно женско лице. Облакът се доближил на половин метър от него. Гласът произнесъл: “Връщай се в бараката или ще загинеш. Направили са ви засада. Дадена е заповед да ви убият на място, ако преминете оградата”.

След това видението изчезнало. Н. погледнал към тунела и видял, че съучастникът му вече е избягал. Като си спомнил думите на призрачната жена, той решил да се върне в бараката. В това време се чули изстрели – охраната стреляла по бегълците. Убили и двамата на място. Оказало се, че единият от тях се е изпуснал за бягството пред свой кореняк, който се оказал доносник. Така информацията за престъпния замисъл стигнала до началството и то взело мерки. Но на Н. му провървяло – не могли да докажат съпричастността му към бягството. Излиза, че жената от облака му спасила живота.